Известни български скулптори
Александър АндреевАлександър Андреев е роден на 25 февруари 1879 в гр. Ловеч. Завършва скулптура в Рисувателното училище в София през 1903 г. при проф. Жеко Спиридонов. Специализира във Виена, Мюнхен и Берлин.
В огромното си по обем наследство ни е оставил превъзходни произведения. Родоначалник на социалната тема в пластичното изкуство. Известен е със скулптурите : „Селянин и работници“, „Рудничари“ (1905), „Сиви хора“ (1905), „Робство“ (1907), „Гаменче“ (1908), „Инвалид“ (1919) и др. Сред произведенията на портретната скулптурна пластика на бележити българи впечетляват негови работи като : „Иларион Макариополски“, „Хаджи Димитър“, „д-р Петър Берон“. Паметник на свободата вр. Шипка Значителни са постиженията му в монументално - декоративната скулптура. Съвместно с архитект Атанас Донков и скулптура Кирил Шивачев разработва и реализира проекта на Паметник на свободата на връх „Шипка“ . Венец на работата е скулптурата на бронзов лъв отлят от 28 части в леярната на фирма „Арсенал “ (София). Паметника на свободата е открит на 26 август 1934 г. със слово на ловчанлията генрал Велизар Лазаров, а лентата за отриването е прерязана от Цар Борис III. Негови творби се съхраняват в държавни сбирки, както и в галерии във Виена и Берлин. Александър Андреев реализира и значима обществена дейност. От 1915 до 1937 г. е председател на Дружество „Съвременно изкуство“ . Един от инициаторите на изграждане на изложбен салон в София. Ратува за създаване на „Съюз на художниците“, намерение , което се реализира през 1932 г. Оттогава до 1940 г. е два пъти негов председател. Величка Белиева е българска скулпторка.Нейно дело са статуите „Баскетболистка“ и „Женска фигура с обръч“ от асамбъла, разположен пред Националния стадион „Васил Левски“ в София. Изработва барелефа на „Д-р Пирогов“, който се намира на фасадата на едноименната многопрофилна болница в София.[1] Участва в изпълнението на тематичната композиция „Отечествена война“, която е част от Паметника на Съветската армия.
проф.Божидар Козаревпроф.Божидар Козарев е роден на 23 ноември 1947 г. в София. През 1966 г. завършва Художествена гимназия гр. София. През 1974 г. завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович” (сега Национална Художествена Академия), специалност „Декоративно-монументална скулптура”. Учи при проф. Величко Минеков, проф. Димитър Даскалов, проф. Крум Дамянов.
Йордан Иванов КръчмаровЙордан Иванов Кръчмаров е български скулптор, заслужил художник от 1965 година.
През 1921–22 година започва да учи скулптура в Художествената академия. От 1923 до 1925 година следва в мюнхенската Академия за изящни изкуства и става първият чужденец, награден със златен медал от академията.[1] През 1926 година се завръща в София и се дипломира в класа на големия скулптор Жеко Спиридонов. Кръчмаров работи в областта на фигуралната композиция, голото тяло и монументалната пластика, но най-силно застъпва жанра на скулптурния портрет. Вае в бюстове и паметници образите на Христо Ботев (1928, 1952), акад. Андрей Протич (1929, НХГ), акад. Иван Буреш (1936), Константин Величков (1937), акад. Кръстьо Миятев (1939), Васил Левски (1943), Стоян Венев (1947р СГХГ), акад. Жак Натан (1952), Парашкева Досева (1953), Никола Вапцаров (1953),Георги Димитров (1955), Владимир Илич Ленин (1955), Борис Христов (1973). Ръководи творческите колективи, издигнали паметниците „На Съветската армия“ в Русе през 1947 година и на Братската могила в Парка на свободата в София през 1951—56 година.[2] От 1927 година Кръчмаров участва в общи изложби, а през 1926 и 1955 година организира свои самостоятелни изложби в София. Взема участие в Световното изложение в Париж през 1937, където е удостоен със златен медал, и това във Венеция през 1942 година. Получаваорден „Георги Димитров“ и Димитровска награда през 1951 година, както и орден „Кирил и Методий“ - I степен през 1971 година.[2] Творби на скулптора са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия много градски галерии и обществени институции в България, както и частни колекции Роден е в с. Радловци, Кюстендилско. Завършва Художествената академия - София, специалност монументална скулптура, при проф.Любомир Далчев (1955). През 1957-68 г. е преподавател по рисуване в София. От 1968 г. е на свободна практика. Изявява се в областта на портрета и фигуралната композиция. Участва в изложби: София (1978, с композиция „За свободата", Кюстендил 1974 — „Разпит"), София (1975 — бюст „Георги Горанов", портрет на Петко Напетов), Кюстендил (1974 — „Кюстендилка" и „Бъдещият инженер"), София (1967 — „Момиче", „В час по трудово обучение"). Участва в общите изложби (1982 и 1983) и със самостоятелна изложба (1984) вХайделберг, Германия. Негови творби има в Дупница, Банкя, Трявна, Кърджали, Софийската градска галерия, Историческия музей - Кюстендил и др. От 1973 практикува в редица западноевропейски страни (Франция, Германия и др.). Член на Творческия фонд на СБХ (1957) и на Съюза на художниците в ГФР (1984) Радостин ДамасковРадостин Дамасков е роден през 1959 в Бургас, завършва скулптура във Великотърновския университет. От 1987 година е член на Съюза на българските художници. Участва в редица изложби и симпозиуми по скулптура в България и чужбина, сред които в Бургас през 1977, в Созопол през 1995, в Грузия през 1998, в Армения през 1999. Има участия и в международните конкурси по малка пластика в Будапеща през 1989 и в Равена през 1997.
За скулптура в камък и бронз е награден от Министерствата на културата на Унгария, Грузия и Армения. Негови работи са притежание на музея за модерно изкуство в Кьолн, както и на известни галерии в България, Германия, Белгия, Холандия. Автор е на наградите на Бургаската гражданска камара за обществени заслуги на името на Димитър Бракалов, на национален конкурс "Сезони", на национален фолклорен фестивал "Божура", на редица награди на община Бургас и други престижни отличия. Член е на Дружеството на бургаските художниците в чиято дейност участва активно. От средата на 1990-те до 2007 година е преподавател по скулптура в СОУ ”Св.Св.Кирил и Методий” в град Бургас. „Нулевия километър“ Творби [редактиране] Пъпа на Бургас е произведение на Дамасков поставено в средата на Нулевия километър на Бургас, отбелязващ неговите точни координати. Произведението наподобява щит, на които са изобразени символите на града. Символите изобразени на медния диск са тризъбец (Ψ), символизиращ жезълът на Нептун; три риби като символ на Исус Христос; корабът на аргонавтите, като символ на пристанището и черноморско корабоплаване и лавровият венец, като символ на богата история на Бургас. Произведението е поставено по време на обновяването на централната градска част през 2011 година и се намира на кръстовището на улиците Кирил и Методи и Александровска в централната пешеходна зона.[1][2] Дамасков е автор и на паметника на Петя Дубарова в Морската градина на Бургас, изработен след спечелен конкурс. Георги ЧапкъновГеорги Тодоров Чапкънов (Чапа) – български скулптор, илюстратор, сценограф е роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, Област Варна.
Завършва Художествената академия в София, специалност “Скулптура”. Специализирал е в Париж. Г. Чапкънов е професор и ръководител на Катедра “Художествена обработка на метал” в Художествената академия. Негови произведения са представени в: Ермитажа в Санкт Петербург; Пушкински музей в Москва; Национална художествена галерия; Софийска градска художествена галерия; сградата на Международен олимпийски комитет вЛозана и др. Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.); автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.). Автор е, също така, на много монети и медали, рисувал е портрети на едни от най-известните личности на България. Носител е на следните награди: · на Съюза на българските художници (СБХ) за портрет (1969 г., 1982 г.), · “Златен Езоп” (1975 г.), · “Марко Марков” на Съюза на българските художници (СБХ) (1977 г., 1979 г., 1986 г.), · на музея “Хаконе” в Япония (1990 г.), · за “съвършенство” на музея “Хаконе” (1991 г.), · на триеналето на изящните изкуства в Ню Делхи (1991 г.), · “Сулмона” на президента на Италия (1993 г.) · Гран При в Париж (2002 г.). |
Кирил Иванов Аневе български скулптор.
Завършва пред 1956 година специалност скулптура на ВИИИ „Николай Павлович“ в класа на професор Марко Марков. Твори скулптурни портрети, както и композиции и паметници на историческа тематика. Сред по-известните му произведения са композицията „Свиждане в Моабит“, изобразяваща Георги Димитров и майка му (1956), портрет на Съба Енева (1957) и Яне Сандански, паметници в с. Чавдарци, Сухиндол, с. Стефан Стамболово, с. Горна Студена, в градовете Севлиево и Габрово. Анев участва в множество общи художествени изложби, а самостоятелни изложби прави през 1964, 1969 и 1974 година. Лауреат е на орден „За народна свобода“ (1969) и „9 септември 1944“ (1974). Има три деца. Едно от тях Венелин Анев е художник - живописец, завършил Художествената Академия. Почива през 1996 година. Иво АрнаудовИво Арнаудов е български творец — художник и скулптор. Има редица самостоятелни изложби в България, Канада, САЩ. Живее и твори в Торонто, Канада.
Завършва Националната художествена академия при проф. Крум Дамянов през 1997 година. Автор е на статуетката Илия БешировИлия Беширов е български скулптор и художник, роден през 1936 г. в село Рогозен. Завършва художественото училище, след това и Художествената академия специалност скулптура. През 1964 г. става директор на Професионална Гимназия по Каменообработване в село Кунино, Врачанско. По-късно е поканен за директор на Врачанската художествена галерия. През дългия си творчески път създава множество паметници, паметни знаци и скулптурни творби. В един по-късен етап от своето творчество Илия Беширов създава и множество творби в една друга област - живописта. Умира внезапно през 2007 г. в ателието си във Врачанския балкан
Вежди РашидовВежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в град Димитровград, България. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София.
Професионална и политическа кариера [редактиране] През последните години Вежди Рашидов се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува върхушката на партията Движение за права и свободи(ДПС). По повод на рождения си ден на 14 декември 1996 г. е награден от собственика на Мултигруп Илия Павлов с титлата "главен мултак на републиката".[1] На 29 ноември 2001 г. Вежди Рашидов, заедно с общинския съветник от СДС Емил Додов се сбиват с полицай, след като колата на Рашидов е паркирана неправилно пред Столична община. Полицаят е със счупен нос, а инцидентът е заснет от екип на телевизия „Евроком“ и от охранителната камера на общината. На следващия ден те са арестувани и прокуратурата завежда дело за лека телесна повреда на полицай и хулиганство.[2] На 5 април 2002 г. прокуратурата прекратява делото срещу Вежди Рашидов с мотива, че престъпленията не са извършени. По случай петдесетата му годишнина, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден „Стара планина“[3]. През 2006 г. чества 30 години на професионалното си поприще. За това време е направил над 40 изложби в България и чужбина. В Кърджали води листа и е мажоритарен кандидат на ПП ГЕРБ на изборите за Народно събрание, проведени на 5 юли 2009 г.[4]. Избран е за депутат в 41. Народно събрание. От 27 юли 2009 г. е министър на културата. Творчество [редактиране] Негова изработка са статуетките за следните призове: · Приз "Сирак Скитник" на Българското национално радио · Приз "Златна роза" на фестивала на българския филм във Варна · Приз "Полицай на годината" на Министерството на вътрешните работи · Приз на конкурса "Атанас Мандаджиев" за кратък криминален разказ · Приз "Обикновен българин" на радио "Нет" · Приз за красота "Мис Труд" Семейство [редактиране] Вежди Рашидов е женен за д-р Снежана Бахарова. Награди [редактиране] За цялостното си творчество през 2010 г. е удостоен със званието академик на Международната академия за култура и изкуство[5][6] в Москва, Русия. На 4 юли 2011 г. получава от КАТ - София контролен талон "Водач на МПС без наказания", известен още и като златен талон. Този талон се издава на водачи, когато те нямат наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата за период от 6 години.[7] Интервюта [редактиране] · 6 август 2005 - "Още си играем на врагове, а не на държава", интервю на Виолета Цветкова, в "Новинар" · 1 август 2005 - "НДСВ и БСП могат сами да направят правителство, ДПС не им трябва", интервю на Николай Бареков, bTV, препечатано във "Всеки ден", · 5 февруари 1998 - "След социализма сега ми се налага да живея в болшевизма", интервю на Кристина Патрашкова, в "Сега Васка Емануилова ИговаВаска Емануилова Игова е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в българската скулптура.[1][2]
Родена е през 1905 година в село Комщица, Годечко. През 1927 година завършва Държавната художествена академия, където нейни преподаватели са професор Иван Лазаров по скулптура и професор Цено Тодоров по рисуване. Тъй като първоначално няма собствено ателие, до 1931 година остава да работи в академията в ателието на проф. Марин Василев.[3] През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж. Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби. Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков (1932), художниците Илия Петров (1924), Георги Машев (1928), Борис Елисеев (1934), Васил Стоилов (1937), Стоян Венев, Иван Ненов, Ненко Балкански, керамика Стефан Димитров (1931).[2][4]Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии. Освен с кавалетно изкуство, Емануилова се занимава и с изпълнението на монументални творби като увенчаващата композиция на Паметника на Съветската армия в София, през 1953 година. През 1961 година е наградена с орден „Червено знаме на труда“.[4] На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. “6-ти септември” № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 година е възстановен като галерия „Васка Емануилова” на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.[2][5] Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света. |